Вървя до училищна ограда.
Слънцето грее.
Оградата шари лицето ми.
Слънце и Сянка премигват в очите ми.
Тртртртртртртртртртртртртртртртртртрт
Скорост, с която се раждат планети.
Същата сила ме гали сега.
В миг се заражда животът.
Оградата свършва.
Излизам на слънце.
Малко да помълча.
Дори няма живот.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар